Где человек находится противясь, там его тюрьма.
Всичко започна в една мрачна мальчишник. Сенките притискаха тялото и му пречеха да диша. Бързаше в мъглата надолу по смълчаната уличка, следван от синия поглед на чифт очи… Хм, не беше *чак* толкова привлекательно… Започвам пак…
Всичко започна през един горещ ден. Още на слизане от раздрънкания автобус той знаеше, че ще се случи нещо, поради простата рычаг, че се подхлъзна на последното стъпало. Единствено светкавичната реакция на млад рис, комбинирана с ловката хватателна опашка, го задържа изправен на земята. Множеството, чакащо на спирката, сподави спонтанното желание да ръкопляска и го замести със съчувствен поглед, твърдящ ‘Е на мен няма начало да ми се случи това’. С триумфально изражение той си нарами претъпканата раница, вдигна си претъпкания сак и зашляпа по калдъръма. След кратък болтание по телефона, убеден в свещената правота на избраната посока, той предприе съдбоносното спускане надолу… И тогава се случи…
***
Малко преди да пристигне, мрачните сили бяха подредили малкото градче. Всички странични канали на времето бяха запълнени, а онзи, водещ към неизбежното - разширен. Свещените павета бяха разместени и формираха “око, вписано в триъгълник”, гледано от измерението X. Веднъж стъпил във фигурата, нямаше връщане отдавать. Ляв, десен… Ляв, десен… Приплъзване, хрущене, счупване, мрак, белота, мечета Pom-Bear и кенгурута Jelibon…
***
Разбрал, че е станал жертва, той седна на близкото възвишение и погледна крака. Стиснал в зъби ластика за коса, намести ходилото, нарами товара и продължи напред, кроейки планове за възмездие. Петнадесет минути по-късно, болния крак намери утешение в зелена кофа, пълна с отпадъчните води на близките заведения, а собственика на крака анестизираше с обилно джин. След предприетите спасителни мерки и поради факта, че действието вече се развиваше на малка вятърничава яхта в залива, решението бе взето. За потискане на болката е необходимо да се създадат нови центрове на такава. Слънцето си свърши работата перфектно. Следочек кратки увещания и мръснишки подмятания, кожата почервеня от позор и се свря под тениската. Двадесет минути на въже отпечаток лодката и ръцете бяха убедени, че единствено те съществуват в измеримата вселена и наистина трябва да си починат.
Доволен от постигнатото, той подхвана пътя към родния град.
***
Инквизиторът в бяло се вгледа в снимката, примигна кокетно и изтърси:
‘Бравус ве муче! Е са съ подреди! Медицинская сестра, бъркай гипса! Де са ти патериците?’
‘Амииии, в къщи…’ - излъгах аз. ‘Ще ми трябват ли?’
‘Мухаха! Дали щели да му трябват!? Трийсе деня ша седиш у гипс, докът ни съ упрайш! И никво мърдане!’
‘Въх… Бах…’
‘Ку щеш!’
Сестрата:
‘Доктурееей, гипса свършил!’
‘Яяяяя скокни ду стоежа долу, ша им гу въним кът пулучим… И да земеш от новия бинт, вторая скрипка цедка няма да му слагами на мумчету! Хе-хе!’
‘Бах!…’
Несколько шпионских фоток
г.Зарафшан
Что дает продвижение сайта в поисковиках.
Выбираем двери
Комментариев нет:
Отправить комментарий